В Перник започва да се очертава любопитна политическа интрига. В нейния център се оказва депутатът от „Прогресивна България“ Мартин Жлябинков – човек, който доскоро беше сред близките политически фигури до кмета Станислав Владимиров, а днес вече е едно от разпознаваемите лица на новата политическа формация.
И тук възниква въпросът, който все повече хора в Перник могат да си зададат: Жлябинков действително ли смени политическия си път, или просто се премести там, където започва да се очертава следващата голяма битка за властта?
Жлябинков не е случаен човек в пернишката политика. Той беше част от екипа на Станислав Владимиров и негов близък политически партньор, пише сайтът 4vlast-bg.
Днес обаче двамата вече са в потенциално различни политически траектории. Жлябинков е депутат, местен лидер на „Прогресивна България“ и човек с впечатляващ личен вот. Именно това превръща името му в особено интересно за бъдещите местни избори.
Защото ако Жлябинков реши да се кандидатира за кмет, той няма да бъде просто поредният кандидат. Той може да се превърне в реална заплаха за третия мандат на Владимиров.
А кой кого подкрепя? Тук започва политическият ребус. На предишните местни избори Владимиров получи изключително благоприятна конфигурация – ГЕРБ не издигна собствен кандидат за кмет на Перник и той спечели още на първи тур.
Сега обстановката е различна. Вече има „Прогресивна България“. И вече има Жлябинков. Следователно възниква съвсем резонният въпрос: Ще позволи ли „Прогресивна България“ на най-силния си местен играч да се изправи срещу Владимиров?
Или ще се случи обратното – ще се търси политическо разбирателство, което да остави сегашния кмет без сериозен конкурент?
Йотова като възможният мост? Особено любопитен става фактът, че Станислав Владимиров е част от Инициативния комитет за издигането на Илияна Йотова за президент. Това само по себе си не доказва договорка между Владимиров и „Прогресивна България“.
Но политическият въпрос е напълно легитимен: Възможно ли е подкрепата за Йотова да се превърне и в канал за местно политическо разбирателство? Това е хипотеза, а не установен факт. Именно затова тя трябва да бъде проверена с действията на политическите субекти, а не с внушения.
Жлябинков има един голям проблем. Колкото повече политическа тежест натрупва, толкова по-трудно ще бъде да обясни на перничани къде точно стои. Ако вчера е бил част от най-близкия кръг на Владимиров, а днес е лице на „Прогресивна България“, гражданите имат право да питат: Какво се промени – политическите му убеждения или политическата ситуация?
Защо напусна досегашния си политически път? Има ли намерение да се кандидатира за кмет на Перник? Ако не – защо партията има толкова силно местно присъствие?
И най-важното: Жлябинков ще бъде ли истинският противник на Владимиров или ще се окаже поредният политически играч, който влиза в битката само за да не я води?
Това предстои да стане ясно. Засега има само факти и политически сигнали: Жлябинков има сериозен личен вот, заема водеща позиция в „Прогресивна България“, а Владимиров вече търси политическа позиция и извън традиционната си местна конфигурация.
Перник обаче няма нужда от задкулисни ребуси. Има нужда от ясен отговор кой срещу кого ще застане, защо и с каква програма. Защото ако Жлябинков действително е политическият човек, който може да спре третия мандат на Владимиров, перничани заслужават да знаят:
Ще бъде ли той кандидатът срещу кмета – или ще бъде човекът, който ще му освободи терена?
