Лечебната динка (лат. Sanguisorba officinalis) е многогодишно тревисто растение с дебело, хоризонтално, тъмнокафяво коренище. Стъблата са 20 до 100 см високи, прави, ръбести, кухи, в горната част разклонени. Цветовете са дребни, събрани във връхни, 1—3 см дълги, елипсовидни до почти кълбовидни кафявочервени класовидни съцветия.
Цъфти от юни до септември. Лечебната динка се среща в по-хладните райони на Северното полукълбо в Европа, Северна Азия и Северна Америка. У нас расте из влажни планински ливади и пасища в Средна и Западна Стара планина, Средните и Западните Родопи, Рила, Витоша и западните гранични планини от 800 до 2200 м надморска височина.
Поради развитата коренова система на растението, то често се използва за контрол на почвената ерозия. Най-добре расте във влажни тревисти ливади и на пясъчни глинести почви.
Изследвания показват, че екстракти от корените на динката, приложени местно проявяват противовъзпалително и съдосвиващо действие. Приложени вътрешно, забавят перисталтиката на червата, което определя затягащия ефект на растението. Екстракти от корените се използват при ентероколити, кървящи хемороиди и при маточни кръвотечения.
Кръвоспиращият ефект на динката определя използването ѝ при заболявания, придружени от кървене (тежка менструация, стомашни, хемороидални и маточно кръвотечения). Външно, препаратите от лечебна динка се използват за заздравяване на рани, порязвания и ожулвания, със синини, натъртвания и възпалителни кожни заболявания.
Биологично активните вещества на лечебната динка могат да помогнат за намаляване на възпалението в организма. Това я прави полезна при лечението на заболявания като артрит и ревматизъм.
Растението има и болкоуспокояващ ефект. Може да бъде използвано за облекчаване на болка, особено при мускулни болки и главоболие.
Прилага се извлек, получен от 1/2 чаена лъжичка коренище, накиснато в 300 см3 вода за 8 часа. Пие се по 2-3 супени лъжици на ден след ядене. Влиза в състава на готови билкови чаеве.
Съдържа 12-20% дъбилни вещества, предимно галотанини, а също свободна галова и елагова киселина. Освен това са установени тритерпеновите сапонини сангвисорбин и потерин, стероли и до 30% нишесте.
С лечебни цели се използва предимно коренището на растението. То се изкарва през есента. Добре почистените коренища се изсушават, след което се съхраняват в сухи и тъмни помещения. Листата също се използват с лечебни цели. Те се събират по време на активен цъфтеж.
