Лепка (лат. Galium aparinae), известна още с наименованията гергевка, лепавец, обикновено еньовче е многогодишно тревисто растение от смемейство Брошови. Стъблото на растението е четириръбесто, със завити назад четинки.
Листата са облоланцетни, по 6 – 9 в прешлени, отдолу с четинки. Цветовете са бели, излизащи от пазвите на листата, събрани са в сеникоцветни съцветия, цъфти през лятото Венчето е дисковидно, с недоразивита чашка с 4 тичинки и долен яйчник, плодът е сух, разпукващ се на два дяла.
Растението може да бъде намерено в Европа, Северна Африка и Азия. Среща се още във Великобритания, Канарските острови и Япония. В наши дни вирее в Съединените щати, Канада, Мексико, Централна и Южна Америка. Често се среща край пътища, храсталаци и в градини, като на много места лепката е считана за плевел.
Билката лепка е една от най-използваните билки за справяне с проблеми с лимфната система. Прясно изцеден сок или тинктура увеличават лимфната циркулация, стимулират дренажа на лимфата и намаляват подуването на лимфните възли.
Лепката може да бъде взимана безопасно в продължение на дълъг период от време, за да се намалят увеличените лимфни възли или за лечение на кожни проблеми като екземи или псориазис. Лепката засилва диурезата и потиска възпалението на пикочните пътища. Изключително подходяща е в комбинация с пикочните антисептици като мащерка или мечо грозде за цистит или инфекции на пикочните пътища. Може да се приема на всеки час като чай.
Прясната билка е много по-добра от сухата, тъй като след сушене, съхранение и топлинна обработка намалява своя лекарствен потенциал.
Пресният сок може да бъде, замразен и размразен, ако е необходимо. Лапите от лепка могат да се нанасят върху увеличени, подути лимфни възли. Кремове и мехлеми могат да се използват за локални отоци, кожни обриви, ухапвания или изгаряния.
Лечебните свойства на растението се дължат главно на съдържащите се в него гликозиди – асперулозид, рубиадин и галиозин, както и на силициевата киселина и някои налични в нея багрила. Външно за компреси, в народната ни медицина се използва и като болкоуспокояващо и противовъзпалително при болки в ставите.
В някои страни растението се прилага и при бъбречно-каменна болест, поради диуретичния му ефект.
Лепката се употребява предимно като запарка. 1 с.л. от билката се залива с 0,5 л вряла вода и се оставя да кисне за около час. Прецедената запарка се пие 4 пъти дневно по една винена чаша.
Лепката е източник на гликозиди – триоксиантрахиноновия глизкозид галиозин, гликозидите рубиадин и асперулозид, силициева киселина, червено багрило, витамин C, галотанова и лимонена киселина, сапонини, танини и др.
С лечебни цели се употребява надземната част на растението, която се събира по време на активен цъфтеж.
