Бойкотът на търговските вериги е сигнал към държавата – какво да направи, за да регулира по-добре пазара. Това каза пред БНР икономистът Румен Гълъбинов, бивш заместник-председател на Комисията по финансов надзор.
„Мисля, че има основание и за претенции към цените, но в същото време не трябва да надценяваме такива инициативи, защото те са краткосрочни и касае стоки от първа необходимост, които не можем да се ограничим дълго да не купуваме. Става въпрос за бойкот за седмица или две.
Протестите не са адресирани само към търговците, подчерта той:
„Потребителският гняв не е насочен към една определена търговска верига, а като цяло – заради високи цени. Затова си мисля, че всъщност препратката на този протест е към държавата с нейните регулатори, комисии, агенции, които са част от държавната машина за надзор и контрол на пазара. Пазарът е нещо хубаво, но той не може да се развива на самотек и както си поиска“.
По думите на Гълъбинов през последните 20 години в България доста се е променила търговията:
„Каквато е европейската и световната тенденция – малките квартални магазинчета се оформят като бутикови, фермерски, а масовото пазаруване е от големите търговски вериги“.
Цените изпреварват доходите и това е факт, заяви икономистът.
Според него въвеждането на пределни търговски надценки има временен ефект:
„Това се е прилагало като административна мярка, тя не е търговска мярка, но е с временен ефект и то като ефекта на топката, която след потапянето във водата се изстрелва нагоре в следващ момент. Това отложено потребление заради бойкота ще се състои по-късно, няма как да не се състои. И тогава може да се увеличат цените“.
На 13 февруари (четвъртък) четири организации обявяват бойкот на търговските вериги и магазини за хранителни стоки, обяви на пресконференция Велизар Енчев, координатор на инициативата и бивш посланик на България в Хърватия.
Това са Федерацията на потребителите в България, сдружение „За достъпна и качествена храна“, „Обединени пенсионерски съюзи“ и „Системата ни убива“. Акцията подкрепи и бившият омбудсман Мая Манолова. Инициаторите са абсолютно убедени, че подобен бойкот ще има ефект.
Очакваме българското правителство да застане зад потребителите, а не зад търговските вериги. Това няма да е еднократна акция, заяви Велизар Енчев. Той прочете и обръщение на организаторите, в което се казва, че в последните седмици се наблюдава драстично увеличаване цените на стоки от първа необходимост. Това е ценови удар, както за 800 000 пенсионери, които живеят под прага на бедността, така и за работещите бедни в България. Защо един и същи продукт в една и съща търговска верига има по-високи цени у нас, отколкото в същата търговска верига в Германия, Австрия, например, се посочва в текста. Затова обявяваме общонароден бойкот на всички тези хранителни магазини в България, да последваме примера на хърватите, който доведе до сваляне цените на много хранителни стоки. На 13 февруари в магазините не трябва да има нито един купувач, да покажем на търговците, че има гневно гражданско общество, което няма да търпи ценовия произвол, прочете Енчев. „За Бога, братя и сестри, бойкотирайте и не купувайте нищо“, завършва обръщението.
Енчев припомни, че „БСП-Обединена левица“ вече са внесли законопроект за таван на надценките на основните храни, подобен има и на „ДПС-Ново начало“.
Нели Димитрова от „Системата ни убива“ припомни, че премиерът Росен Желязков смята, че няма начин за пряка държавна намеса на пазара на стоки. Това означава за нас, че зад тези магазини има политически чадър, коментира тя. Призовавам всички да се включат заради бедните в България, апелира Димитрова.
На фона на ценовия натиск хората изнемогват и живеят в нищета, това води до влошаване и на качеството на храната, съответно и до здравето на хората, обясни Димитрина Русев от „Системата ни убива“ защо хората трябва да бойкотират магазините на 13 февруари.
Емил Георгиев, председател на Федерацията на потребителите в България, обърна внимание, че българският потребител е един от най-неактивните в ЕС. Надяваме се, че с тази инициатива ще стигнем до всеки български производител, чрез протеста ще окажем натиск върху правителството, върху Народното събрание, подчерта още той.
Според Петьо Дафинкичев, главен редактор на вестник „Пенсионери“, най-важното е, че пенсионерите в този момент се обединяват чрез тази инициатива.
Мая Манолова подчерта, че каузата, която е всенародна, вече има своя успех и той се изразява и в това, че е основна тема в българските медии и социалните мрежи. Кампанията във Фейсбук се движи изцяло от студенти, които подкрепят идеята, отбеляза тя. Факт е, че за първи път законопроект за таван на надценките на хранителни продукти, влиза в българския парламент, той ще бъде разгледан от съответните комисии и в пленарна зала, обясни бившият омбудсман. На критики, че подобен бойкот не е пазарна мярка, тя отговори, че принципите на пазарната икономика отдавна са „прегазени“ от самите търговски вериги. Според цитирани от Манолова данни търговският дял на хранителните вериги на макрониво е 67%. Ако се пресметне, пазарният им дял в местата, където имат супермаркети, достига до 75%. Манолова се надява, че ако законопроектът бъде приет и наложен 10% таван на надценките на храните, това ще накара и регулаторите да се задействат. Тя обясни, че този закон няма да е във вреда на българските производители, защото таванът е върху надценката, а не върху цените. Предвидени били и текстове, с които прекупвачите да могат да слагат надценка до 5%.
Правителството и парламентарните групи да кажат до 13 февруари дали подкрепят кампанията на гражданите за бойкот на супермаркетите, настоя бившият омбудсман. Според нея едва ли можем да очакваме коректни данни от търговските вериги за ефекта от бойкота, но той е форма на граждански натиск, чиято цел са адекватни цени в българските хранителни вериги.
Организаторите посочиха също, че в Хърватия, след четири бойкота, държавата е сложила таван на цените на 40 стоки.
