„За да се развива пернишкият регион успешно, е необходимо да се наблегне на добрата транспортна свързаност със София. Това минава през завършването на южната дъга на софийския околовръстен път и изграждането на жп линията София–Скопие, която преминава през Пернишко и е част от европейски коридор №8.“, коментира кандидатът за народен представител от „Възраждане“ за област Перник Димо Дренчев.
Той посочи, че наред с големите национални проекти съществуват и редица по-малки, но също толкова важни инфраструктурни проблеми: „Необходимо е най-сетне да приключи ремонтът на пътя между Сливница и Брезник, който се точи с години. Трябва да се поддържа в добро състояние и да се оптимизира и пътят от Брезник до Божурище.“
По думите му граничните райони също имат нужда от развитие. „За граничните общини ще бъде от полза да се отвори втори гранично-контролно-пропускателен пункт в Трънско и да се засили ролята на ГКПП Стрезимировци.“, допълни кандидатът за народен представител.
Димо Дренчев подчерта, че инфраструктурата не се изчерпва само с пътищата: „Достъпът до високоскоростен интернет вече е ключов фактор за качеството на живот и за развитието на съвременната индустрия. Такива проекти се реализират по Плана за възстановяване и устойчивост в Трънско и това трябва да се случва в цялата област.“
Той обърна внимание и на състоянието на ВиК и електроразпределителната инфраструктура: „ВиК мрежата трябва да се поддържа, за да няма водни режими и селата да могат да привличат и задържат хората, които постепенно макар и плахо започват да се завръщат. Електроразпределителната мрежа също се нуждае от постоянни инвестиции и строг контрол, за да се прекратят честите прекъсвания на тока.“
Според него реалното развитие в областта е ограничено. „Към момента множеството стратегии и европейски документи остават само на хартия. Реално развитие се наблюдава основно в центъра на град Перник, докато в останалите общини и села обезлюдяването продължава.“, подчерта той.
Димо Дренчев критикува и приоритетите на управляващите: „Ресурсите трябва да се насочват към българските региони и население, а не към скъпо въоръжение или финансиране на чужди конфликти. Средствата, които се изразходват навън, биха могли значително да подобрят живота в общини като Земен или Брезник. За нас от „Възраждане“ инвестициите в българските общини са ключов приоритет. Когато има живот в тях, България ще бъде силна.“
Регионалното развитие и благоустройството са, от една страна, база за всички икономически, социални и културни дейности в обществото, а от друга – резултат от тези дейности. Затова изискват специално отношение от страна на националните и регионалните управленски структури. Детайлната разработка на политиката в това направление предполага комплексни проучвания, но съществуват и общи насоки, наложени от самия обществен живот, които определят приоритетите на „Възраждане“ в сектора. Особено внимание ще се отдели на развитието на регионалната икономика и намаляването на териториалните дисбаланси. Предвижда се извеждане на транзитния автомобилен и тежкотоварен трафик извън населените места, с цел повишаване безопасността на жителите и ограничаване на неблагоприятните въздействия като шум и замърсяване на въздуха. Етапността на този процес, изискващ значителни инвестиции, ще се определя от големината на населените места и интензивността на трафика.
Прилагането на мерки за намаляване на миграционния натиск в средните и големите градове и ограничаването на обезлюдяването на регионите са не просто належащи, а задължителни. Това ще се реализира чрез държавна политика за насочване на българските и чуждестранните инвестиции към стратегически определени региони, за развитие на икономика, производство и образование, с цел задържане на местното население и стимулиране на обратна миграция. В тази връзка се предвижда и опазване на материалното и нематериално културно-историческо наследство, стимулиране на традиционните местни производства – роден дизайн, занаяти, кулинарни специалитети, както и организиране на туристически маршрути до природни и културни забележителности. Предвижда се и преустройство на изоставени селища във ваканционни, курортни и лечебни зони, когато липсват условия за икономическото им възстановяване. Особено внимание трябва да обърнем и на управлението на водите. България е богата на водни ресурси, но неправилното управление на водите и старата водопроводна мрежа водят до огромни загуби в системите, които на места достигат до 85% средно за ВиК оператор, което е недопустимо в съвременните условия на живот.
Друг сериозен проблем е презастрояването в големите градове, което следва да бъде ограничено. Една от мерките е намаляването на миграционния натиск, но също така и обосновано разширяване на градовете чрез усвояване на нови територии. Облекчаването на ежедневието в пренаселените градове може да се постигне чрез развитие на обществения транспорт, изграждане на подземни и надземни многоетажни паркинги, освобождаване на тесните централни улици от паркиране и увеличаване на тяхната пропускателна способност. Предвижда се и изграждане на обходни кръгови улици около градските центрове, както и масово въвеждане на кръстовища на две и повече нива за облекчаване на трафика. Важна мярка е и осигуряването на обекти за обществено обслужване във всички райони на населените места.
Друг важен проблем е системното изоставяне на съществуващи индустриални зони и изграждането на нови на други терени. Това налага политика за тяхното преустройство и осъвременяване, включително в индустриални паркове, като нови зони се създават само при стратегическа необходимост. Паралелно с това трябва да се развива екологичната устойчивост чрез опазване и разширяване на парковите и озеленени площи, както и ограничаване на презастрояването по Черноморското крайбрежие.
Стратегически сектор за регионалното развитие е и транспорта – в това число ускорено строителство на автомагистрали, скоростни пътища, мостове и тунели, развитие на интермодални терминали, възстановяване на държавния контрол върху ключови летища, развитие на морските и речните пристанища, железопътният транспорт, разширяване и модернизация на ГКПП.
Необходимо е също така ограничаване и строг контрол върху разпродажбата на държавни и общински имоти, които остават ключов инструмент за управление и развитие на градската среда. Следва да се преодолее и негативната тенденция за разрушаване на ценни архитектурни обекти, носители на градска памет, чрез политика за тяхната реконструкция и адаптация, вместо унищожаването им. Всеки съзидателен труд е ценен и следва да бъде съхраняван, а не заличаван.
