Градинският чай, известен още като Salvia officinalis, е полухраст със силно разклонени, гъсто облистени, четириръбести, сивозелени стъбла, високи 20-50 см. Листата са срещуположни, с дръжки, най-горните приседнали, продълговати или ланцетни, 3-8 см дълги, с грапава повърхност, отдолу със силно изпъкнали жилки.
Цветовете са събрани по 6-12 в прешлени на върха на клонките и образуват рехави класовидни съцветия. Венчелистчето е синьовиолетово, двуустно, 20-25 мм дълго. Цъфти в месеците юни и юли.
Градинският чай се отглежда доста често из градините като декоративно и лечебно растение. Много рядко подивява. Произхожда от Средиземноморската област, информира Puls.bg.
Поради съдържанието на етерично масло градинският чай притежава противовъзпалително, антибактериално и противокашлично действие. В народната медицина се изполва при възпалено гърло, ларингит, трахеобронхит, кашлица от различен произход.
Заслужава да се отбележи, че освен етеричното масло и други все още неидентифицирани съставки на градинския чай, имат изразено антимикробно действие. В опити in vitro е установено, че освободени от етеричното масло водни екстракти от листата от салвия силно потискат развитието на дизентерийните (Sh. Flexner, Sh. Sonnei) и коли (Escherichia coli, В. paracoli, Hnterobacter aerogenes, Enteroc- cocus) бактерии, а умерено потискат развитието и на златистия стафилокок, на алфа-хемолитичните стрептококи, а и на някои други патогенни микроорганизми.
Има адстрингентно действие преди всичко в устната кухина (при стоматит, тнгивит, ангина) и при стомашно-чревни възпаления. Това действие е свързано главно със съдържанието на дъбилни вещества и на етеричното масло.
Салвията успокоява стомашни болки и действа благоприятно при възпаление на стомаха и червата, при стомашна язва, диария, чернодробни и жлъчни заболявания. Външно като запарка за компреси се прилага за лечение на гнойни рани, а за бани — при кожни обриви. Под формата на гаргара се препоръчва при ангина, зъбобол, възпаления на устната лигавица. Етеричното масло от градинския чай се използва за инхалации.
Запарка от 1 супена лъжица билка на 1/2 л вряща водa се използва за гаргара и за лечение на гнойни рани. За вътрешна употреба се приготвя запарка от 1 супена лъжица дрога и 250 см3 вряща вода.
Съдържа 1-2,5% етерично масло с главни компоненти туйон (около 50%), цинеол – 15%, други терпени (борнеол, камфора, пинен, цедрен) – 15%, и около 15% сесквитерпени. В листата, освен това, се съдържат горчивият дву-терпенов лактон карназол, тритерпеновите урзолова и олеанолова киселина, около 8% катехинови дъбилни вещества, флавоноиди (производни на лутеолина и апигенина), в-ситостерол, витамини (B1 и С), каротен, фумарова и никотинова киселина.
С лечебна цел се използват листата (Folia Salviae) и цялата надземна част (Herba Salviae) за получаване на етерично масло (Oleum Salviae).
