547 акта са съставени на джигити, които хвърчат в аварийната лента на магистралите. Данните обхващат периода от 7 септември миналата година досега, сочат данни на МВР, предоставени на „Телеграф“. Статистиката е генерирана от информационната система на Пътна полиция и не се счита за окончателна. Нарушението е едно от най-често срещаните.
Периодът е подбран неслучайно. Това е датата, от която в борбата срещу това нарушение се включиха тол камерите на Агенция „Пътна инфраструктура“. Дотогава по данни на МВР годишно глобяваните за движение в аварийна лента бяха няколко десетки, тъй като установяването на нарушението ставаше само от физически патрули. Те пък от години насам са по един за територията на всяка една областна дирекция на МВР, през която преминава магистралата. Иначе казано, физическите патрули от София до Бургас по магистрала „Тракия“ са общо седем.
Според данните на МВР между септември и декември 2025 г. са съставени 193 акта за движение в лентата за принудително спиране, а от началото на 2026 г. до 23 юни броят им достига 354. Камерите на тол управлението заснемат и друго нарушение, свързано с аварийната лента – спиране в нея без основателна причина (прилошаване, сериозен здравословен проблем, тежка неизправност в автомобила). За това нарушение след снимка от камерите са съставени 37 акта.
Заради сериозността на нарушението Законът за движението по пътищата предвижда сравнително тежки наказания. За движение в аварийната лента водачът се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 500 евро. Ако нарушението се извършва за втори път, санкцията става драконовска – наказанието е лишаване от книжка за 6 месеца и глоба от 2000 евро.
Движението в аварийната лента в последните години придобива епидемични размери, като причините за това са най-вече в увеличения трафик по магистралите от София към Черноморието („Хемус“ и „Тракия“) и Беломорието („Струма“). Заради големия брой на МПС все по-често се стига до катастрофи, особено в дните на пиково натоварване – петък, събота и неделя. В условията на временна организация на движението след катастрофата често се стига до затворени различен брой ленти и дори затваряне на цяло платно и прехвърлянето на движението двупосочно в другото. Така се образуват тапи и дълги колони автомобили. Това се случва и при ремонти по магистралите, както и при стесняванията за край на аутобана на магистрала „Струма“ при Симитли и Кресна.
Това е моментът, в който нарушители с цел да спестят време избират да изпреварят колоната през аварийната лента. „Винаги, когато това се случва, се създават редица рискове. На първо място движещият се в аварийна лента може да удари МПС, което с легитимна причина е спряло в нея. Второ, когато се ползва аварийната лента с цел да се изпревари колона, се стига до образуване на колона и в самата аварийна лента. Това съответно пречи на аварийните екипи – полиция, линейка, пътна помощ – да достигнат максимално бързо до мястото на катастрофата и да реагират навреме и спасят живот“, обясни Красимир Георгиев от Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България.
Той посочи и че се увеличава рискът от ново ПТП. „Ако законно движещ се в колоната автомобил получи повреда или на водача му прилошее, той може да се насочи към аварийната лента. Водачите обаче не очакват в нея да минава бързодвижещо се МПС и може да не погледнат в дясното си огледало. Това може да доведе до поредна тежка катастрофа“, добави Георгиев.
