Военният аташе на САЩ в България полковник Пол Сиболд беше най-голямата изненада в сурварската група на пернишкото село Селищен дол по време на снощния празник Сурова. Празникът Сурова е най-обичания празник и едно от най-големите културни богатства на Пернишкия край, той е вписан в Представителния Списък на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.
Всяка година на 13 срещу 14 януари към региона се стичат не само хора, родени в този край, но и много гости от страната и чужбина. Традиционно се посещава от представители на държавната власт. Но досега не е имало случай някой гост с висок ранг да пожелае да се потопи „от първо лице“ в празника.
Полковник Сиболд го направи по покана на Виктор Атанасов и Антон Атанасов. Всъщност да посети Сурва е било негово желание от доста време.
„Още когато дойдох в България много хора ми казваха, че трябва да посетя Сурва. Че това е изживяване, което трябва да изпитам, защото не може да се опише с думи. И се радвам, че сега го осъществявам“ – сподели пред perniknews полковникът.
Така започна и разговорът ни с един от най-важните хора в американското посолство у нас.
– Полковник Сиболд, добре дошли в нашия край. Кое ви доведе тук?
– В България съм от четири години. Наред с всички ангажименти и отговорности, които имам, се опитвам да намеря време да опозная по-добре България и нейните традиции. И почти всички, които питах за предложения, ми казваха, че трябва задължително да посетя Сурва в Перник. И празника в Пернишко. Че това е нещо, което не трябва да се пропуска. Радвам се, че получих лична покана да посетя Пернишко в Селищен дол, и затова съм тук.
Ще допълня, че имам много приятели от Перник. Моята работа е пряко свързана с Министерството на отбраната. Там се запознах с хора от този край, те също ми разказваха за традициите ви.
– Знаете ли каква е точно традицията на местната Сурова, в която ще участвате?
– Нямам никаква представа. Знам само, че всяко село, всяко населено място има свои групи, свои костюми. Че във всяко село празникът е специфичен. За мен е огромно предизвикателство да съм не само гост, но и да се включа в групата на Селищен дол.
Да си призная имам много дълбока връзка с този регион. Моя роден край в САЩ и Пернишко си приличат много. Района в който са израснал е свързан с въгледобивната индустрия. Имаме красива природа, както тук. Имаме планински хълмове, сняг. Хората са добронамерени, като хората тук…Има много общо.
– Подобни маскарадни игри не са нещо, което може да се види в Америка, нали?
– Не, няма нещо подобно. Знам, че на много места има различни маскарадни прояви, но нищо не може да се сравни с тази в Перник. Сигурно затова градът е европейска маскарадна столица и бих се радвал да посетя и самия фестивал, който е след броени дни.
– Със сигурност ще съберете много емоции и положителна енергия от Сурова, и от Пернишко. Които да предадете на хората
– Ще се опитам да предам всичко, което съм видял и цялата красота тук на моите колеги, приятели, близки. Да ги накарам да видят Перник, Брезник, Трън отблизо. Защото тук е много красиво. Мога да бъда един добър посланик в тази насока. Имам много приятели.
За мен България е невероятна. Харесват ми планините, морето. Хората са истински, автентични, честни. И повече хора трябва да я посетят.
За мен, за жена ми, за двамата ни сина България е много близка до сърцето. И се надявам връзката ни да остане и след като приключат служебните ми ангажименти тук.
– Близо четири години сте тук. Естеството на работата Ви е свързана основно със сътрудничеството във военната област, отбранителната политика. Доволен ли сте от това, което свършихте?
– Да. Работата ни е специфична и не е на показ. Мога да кажа, че много добре се работи с Министерството на отбраната. Съвместната ни работа дава много добри резултати. Щастлив съм, че се изгради напълно групата на военния контингент на НАТО. Мисля, че страната Ви трябва да продължи да инвестира във военната си сигурност, което ще ни помогне да работим заедно за осигуряването и защитата на българската територия от външни заплахи.
Има много проекти, много планове и ангажименти, по които ще продължи да се работи и в бъдеще. Аз ще го правя докато съм тук.
Това, което искам да кажа искрено е, че Перник и България имат завинаги един приятел в мое лице!
