Водното пипериче е едногодишно тревисто растение от семейство Лападови. То достига до 60 см височина и е със зелено или червеникаво цилиндрично стъбло със слабо разширени възли. Листата са последователни, продълговато ланцетни, целокрайни, с ципести кафяви прилистници, които обхващат стъблото и образуват цилиндрично влагалище (охреа). Приосновните листа са с къси дръжки, горните — почти седящи. Цветовете са дребни, зеленикаворозови.
Цъфти през юли – август. Плодът е яйцевидно, тъмнокафяво орехче. Вкусът е парлив, изчезващ при сушене. Възможни са примеси от други видове пипериче, за които трябва да се внимава, това са средно, дребно и прасковолистно пипериче. Нито един от тези видове в свежо състояние не притежава парливо лютив вкус и при събирането лесно се отличават. В сушена дрога това е по-трудно. Водното пипериче е разпространено навсякъде покрай реките, влажните и мочурливи места в страната.
Водното пипериче е известно със своето кръвоспиращо действие, което се дължи на комбинацията от активните му съставки.
Танините във водното пипериче предизвикват свиване на кръвоносните съдове и тъканите, което е в основата на кръвоспиращото му действие. Освен това те обрзуват филм върху наранената повърхност като по този начин ограничават развитието на инфекции. Водното пипериче се прилага и като локално кръвоспиращо средство
Флавоноидите, съдържащи се в растението укрепват стените на капилярите, което намалява тяхната пропускливост и предотвратява малки кръвоизливи.
Антибактериални и противовъзпалителни свойства. Етеричните масла и органичните киселини в билката имат антимикробно действие, което помага за предотвратяване на инфекции, а противовъзпалителните свойства намаляват подуването и ускоряват оздравителния процес.
Водното пипериче често се използва при обилни менструални кръвотечения и маточни кръвоизливи.
Под формата на настойка или отвара в миналото се е прилагало за спиране на кръвотечения от носа. Настойки от водно пипериче се използват за промиване и третиране на повърхностни рани.
Отвара се приготвя от сухи или свежи части на растението. Те се варят във вода за около 10-15 минути. Отварата се прецежда и се използва за външно приложение или вътрешен приемане.
Настойка се приготвя като листата и стъблата се накисват в спирт или водка за няколко седмици. Тя се използва за външно третиране на рани или вътрешно, при разреждане с вода.
Пресни листа могат да се счукат и да се приложат директно върху раните като компрес.
Съдържа флавоноиди (около 2,5%), между които преобладават рутин, изорамнетин, кверцитрин, хиперозид и кемпферол; дъбилни вещества (около 3,5%), кетоалдехидът тадеонал, витамин К, С и Е, гликозидът полигопиперин, който има тонизиращо действие върху матката.
С лечебни цели се използват цветоносните, облистени стръкове на растението.
